Проучвания

Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма Св.Спас над село Белчи и сигналите за унищожаването на исторически паметници през 2007 г. започнаха археологическите проучвания  на местността. 

Проучванията на обекта стартираха през м. август и се осъществиха от екип с ръководител: Веселин Хаджиангелов, археолаг в ИМ-Самоков, зам. ръководител д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване- инж. Никола Тонков, геомагнетично изследване – д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

Археологическият обект се намира на равна тераса,  непосредствено под върха на хълма. В продължение на четири археологически сезона се установи функционалната същност на крепостта- укрепено селище, както и бяха проучени и документирани разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена, както и проучени сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешносттана обекта.

Проучването на по-голяма площ даде изключително много материал: над 300 находки /монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения.

Проучванията през 2009 и най- вече 2010 г. предоставиха допълнително материал и яснота за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост. Установени бяха 5 фази на обитаване на това място, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността Сердика, Пауталия и Германея.

Уникален шанс за археологията на обекта се оказа падането на  фасадната стена на северозападната кула, като на място много добре личат тухлените редове от opusmixtum / 3 редов/, изпълнени са 4 пояса с разстояние около 1,30м каменна зидария между тях. Запазената дължина на падналата стена е над 8м. Очевидно на второто ниво е имало  1 прозорец, оформен с тухлено ветрило по свода, а на горното ниво са оформени бойници непосредствено под четирискатния покрив. Останки от тях се откриха на разстояние 8 м от външното лице на кулата.

Портата е оформена като отвор с широчина 3 м с изградени към нея страници, влизащи на вътре с дължина 3,70м и дебелина 1 м от запад и 0,70м от изток. Най-вероятно вратата е била еднокрила. В близост до нея се откриха множество големи железни пирони с квадратни глави, вероятно от обков.