Средновековна Църква „Св. Петка“

Църквата „Св. Петка” е една от светините за с. Белчин и цялото самоковско краище. Обявена е за паметник на художествената култура – І степен. Църквата е типична за средновековната архитектура- еднокорабна, засводена, с допълнително пристроен нартекс. В този си вид е построена през ХVІ в, като стъпва върху основите на по-ранен храм, датиран по археологически данни през второто българско царство- около ХІІІ- ХІV в. Първата църква е опожарена при османското нашествие в последната четвърт на ХІV в.

През последните години на ХХ в. църквата бе изоставена и полуразрушена. От руините за нов живот я въздигнаха  родолюбиви белчинци. Със своите дарения те Възродиха не само храма, но и християнското и родолюбивото чувство у местните хора и положиха здрави темели за целия културен комплекс.

Всички икони в храма имат еднакви стилови белези, характерни за средата на ХVІІ в. Някои изследователи приписват авторството на Св. Пимен Зографски или на неговите ученици, работили в района на Средецката мала Света гора през това време. Иконите носят архаичността на късно византииската традиция, типична за Атонските зографи. Този стил е характерен и за повечето синхронни църкви със стенописи в самоковския район. Посветителските надписи на архаичен български език върху част от иконите разкриват етническия произход на зографите, а също така и  силното религиозно чувство и дарителската традиция у белчинци в условията на чуждо верско и икономическо подтисничество.